За първи път в България волейболната игра е демонстрирана през 1922 г. По това време са създадени и първите отбори. В дружеството секция по волейбол е изградена през 1924 г. Тогава „Левски“ урежда и първия си официален мач със „Славия“ и побеждава с 3:0. Константин Бушев, Григор Латинов, Иван Гешанов, Асен Банков и др., са по-известните волейболисти от това време. Динамичната и красива игра бързо намира почитатели в страната и става популярен и обичан спорт. Независимо от това едва през 1942 г. се провежда първото държавно първенство. На финала „Раковски“ побеждава „АС-23″ с 3:2 и става първият държавен шампион. През 1943 г. мъжкият отбор повтаря успеха си, а волейболистките са втори.
Истинското утвърждаване и масовизиране на този спорт става в годините на народната власт. Във възобновените първенства през 1945 г. волейболистите на „Левски“ с треньор Димитър Печеняков завоюват първата шампионска титла. В състава на отбора са: Георги Георгиев, Кирил Русинов, Илия Атанасов, Методи Стоилов, Енчо Багеров, Димитър Печеняков. През периода 1945 – 1969 г., представителните отбори за мъже от дружеството многократно са шампиони в първенството на страната: „Спартак“ – през 1950, 1951 и 1967 г. и „Левски“ – през 1945 и 1959 г.
През 1948 г., женският представителен отбор на „Спартак“: Рени Савова, Христина Недялкова, Фанка Томова, Катя Сариева, Тотка Сариева, Димка Арнаудова, Тинка Николова, с треньор Александър Азманов завоюват за първи път шампионската титла за жени. След това приоритет в женския волейбол взема „Левски“ – през 1959 г., на първата републиканска спартакиада става абсолютен шампион по волейбол за всички възрасти, а през 1962, 1963, 1964, 1966 и 1967 г., е неизменен шампион за жени. През този период постоянен треньор на отбора е Владимир Прохоров, който го извежда и до най-високия връх – европейски клубен шампион (1964). Този състав на отбора-победител, воден уверено от капитана Цветана Берковска, всеотдайно и с ентусиазъм трасира пътя за бъдещи постижения и възход.
В този период (1945 – 1969) изявите на представителите от дружеството в националните отбори са значителни. От петте си участия в световни първенства, мъжете завоюват два бронзови медала – през 1949 г., в Прага и през 1952 г., в Москва, а на европейски първенства – един сребърен медал през 1951 г. в Париж и един бронзов през 1955 г.
Между най-изявените са: Борис Владимиров, Пею Пърлев, Ботю Данаилов, Генчо Петков и Коста Баджаков.
След обединението (1969) се създават много по-добри условия за масовизирането на волейбола и за развитието на високо спортно майсторство. Значително е подобрена организацията и управлението на учебно-тренировьчния процес както при мъжките и женските отбори, така и в детско-юношеските състави. , Левски-Спартак“‘ става комплексен първенец между спортните центрове по волейбол в страната през 1969, 1979, 1981, 1984 и 1985 г. През периода 1969 – 1985 г., добре подготвените детско-юношески отбори завоюват 16 първи места, 22 втори и 15 трети.
Женският отбор (с треньори Христо Трънков, Васил Господинов, Георги Чолов), наследил славни традиции, продължава победния път и става носител на още 11 шампионски титли от републиканските първенства (1970 – 1977, 1980 – 1981 и 1985).
Мъжкият отбор (треньори Цветан Павлов, Георги Чолов) е два пъти начело на шампионатите в страната (1980 и 1985).
Осезателно е присъствието на състезатели от дружеството в националните отбори. На Московската олимпиада (1980) Таня Гогова, Силвия Петрунова, Таня Димитрова, Росица Михайлова и Галина Станчева дават своя голям принос нашата страна да се класира на трето място. По-голяма част от тях в състава на националния отбор допринасят той да завоюва трето място на европейско първенство (1979), а през 1981 година да стане за първи път шампион на континента. Състезателите Йордан Ангелов, Митко Тодоров, Христо Илиев, Христо Стоянов в състава на националния отбор се класират на второ място на Московската олимпиада (1980) и на трето място на европейското първенство през 1981 г.
В клубните турнири за КЕШ и КНК на Европа мъжкият отбор на дружеството става вицешампион за 1975, 1982 и 1985 г., а през 1975, 1976 и 1981 г., същия успех постигат и жените.
Също осем титли поред има и мъжкия отбор, вече “Левски-Сиконко“, от 1999 до 2006 г. Строителната компания поема издръжката на „сините“ в края на 1998 г., и в следващата декада за клуба играят едни от най- талантливите играчи в България, които оставят следа и с представянето си за националния отбор. Това са Владимир Николов, Андрей Жеков, Христо Цветанов, Боян Йорданов, Красимир Стефанов, Георги Петров, Георги Лазаров, Данаил Михайлов, Тодор Алексиев, Красимир Гайдарски, Николай Учиков, Георги и Валентин Братови, Владислав Иванов и други.
През 2007 г., „Сиконко“ се оттеглят, а клубът продължава съществуването си под името „Левски Волей“ и дори стига до нова титла /2010 г./
Съвременната история на „Левски“ на практика започва през 2013 г., когато легендата на клуба Владимир Николов става негов президент. Бившият капитан на националния отбор събира в „Левски Бол“ много добри състезатели и италиански треньор – Пино Лорицио, а „сините“ печелят Купата на България. Страхотни успехи постигат и отборите за подрастващи на клуба. Постепенно обаче „Левски Бол“ изпада в сериозни финансови затруднения и през есента на 2015 г., съществуването му е поставено на карта. В крайна сметка Николов успява да осигури макар и съвсем базов бюджет и мъжки отбор, сформиран от състезатели с по-скромни възможности, е заявен за първенство. За първи път клубът има само една гарнитура при подрастващите, където също бележи сериозен спад в класирането.
През лятото на 2016 г., обаче с помощта на компанията „Garitage“ стартира един нов и много амбициозен проект, свързан с възстановяването на Детско-юношеската школа и попълването на мъжкия отбор с млади и надеждни състезатели. Клубът си върна най-старото име „Левски София“ и се захвана за сериозна работа. Отборът за момчета до 14 г., завърши като номер 1 в редовния сезон, а мъжкият тим се оказа най-далече стигналия български представител в евротурнирите.
От миналия сезон отново имаме четири отбора в държавните първенства на мъжкото направление. В школата бяха събрани някои от най- талантливите играчи на България, които постъпиха в спортното училище, като играчи на „Левски“. Трима от тях например, играят за три гарнитури-младша, старша възраст и мъже. В момента отборът ни за момчета до 15 г., е лидер в класирането, юношите до 17 г., също водят, а юношите до 19 г., са на трета позиция преди финалите на държавното първенство.
„Левски София“ е единствения столичен клуб, които няма на разположение зала. Затова се налага да ползваме под наем цели пет съоръжения – „Универсиада“, „Христо Ботев“, „Академика“, „Арена Исаев“ и Firenall. Въпреки това организацията е на добро ниво и четирите ни отбора са фактор в своите първенства. Съставите ни тренират при доста прилични условия и имат на разположение необходимото спортно-техническо оборудване.
